Речник на Патриарх Евтимий
ꙁахарꙗ  
ꙁахарꙗ -ѧ м ЛИ (6) 1. Захария – единадесетият от дванадесетте малки пророци. Послѹшай, царю, ѡт нелже Хрстос, богъ нашь, на ꙁемл ꙗв сѧ  съ ловѣкы пожть, беꙁ вѣст въсѣко дѡлское слѹженїе же  покланѣнїе быст(ь), ꙗкоже рее бож(ь)ствнѣйшїй въ прорѡцѣх Ꙁахарїа ЙП 189.4 2. Захария – съпруг на Елисавета и баща на Йоан Кръстител (Предтеча). бѣ помаваѫ мъ ꙗко же древнї ѻнъ  юⷣны ꙁахарїа архїере: рѡдтель прⷣтеевъ ЙР 22.17 Сїа  сцеваа тѣмь въ себѣ помышлѣѫщмь  глаголѧщмь, Ꙁахарїа пръвыхь дръжаше сѧ глаголъ, къ отроковц Марї вѣщаѧ Мих 172.6 Данїлѹ, посланѹ бывшѹ  по семь къ Ꙁахарї, єгоже  неглаголанїемь повнѹ вѣроват глаголаннымь ѡт нго  прѣдтее благод(ѣ)т  въ рожден женꙿсцѣмь болшаго Іѡанна рождьство стнно быт покаꙁа I Никод 212.14 Същото значение и в Мих 171.30 171.33.