Речник на Патриарх Евтимий
глаголаньнъ  
глаголаньнъ -ꙑ прил (1) глаголаньн Като същ. ср. мн. Казаното, казаните неща. ꙗко  прѣжде къ мѹжѹ желанїа, Данїлѹ, посланѹ бывшѹ  по семь къ Ꙁахарї, єгоже  неглаголанїемь повнѹ вѣроват глаголаннымь ѡт нго I Никод 212.15