Речник на Патриарх Евтимий
жрьтвьнкъ  
жрьтвьнкъ м (37) Място за жертвоприношение, жертвеник, олтар. Тѣмже єгда прихѻдиⷮ ктѻ къ жрьтьвникꙋ и приестит се крьви х͠вѣ ѿ аше, да непщꙋеть ꙗко ꙋста своа къ ребрꙋ х͠воу приложи, и ѿ ребраєгѡ пїеть. ѿ ребра же х͠ва не крьвь тьїю нь и вѡда истее ИМ 170r.22 въходить дїакѡн въ свѧтый олтарь и въземь кадилницѫ съ ѳимїамом и пришед къ їереоу и възем обычнѣ еже о кадилѣ благословенїе, кадитꙿсвѧтѫѫ трапезѫ кр(ъ)стообразнѣ околѡ,жрътвникꙿ же весь и їереа ЛЙЗ 295.28 Богъ да благословитъ и ѡсвѧтить и достойны сотворитъ предстоѧнїю свѧтагѡ своегѡ жертвенника и неосꙋжденнѡсподобить насъ наитїю свѧтагѡ доуха Яков 319.13 Същото значение и в ЛЙЗ 290.18 291.25 300.5 СЙЗ 361.3 363.1 363.22 365.22 399.3 ЛОглаш 377.9 382.8 385.13 Яков 311.27 312.22 317.31 319.18 319.32 320.7 321.6 329.15 МЕ1-3 335.8. слоужт жрьтвьнкоу Извършвам жертвоприношения. поставлей нас, смѣреныхь и грѣшных и недостойных рабь своих, прѣд свѧтоѫ славоѫ твоеѫ слоужити свѧтомоу твоемоужрътьвникоу ЛОглаш 375.22 сподобльше сѧ слꙋжити непорѡчно свѧтомоу твоемоу жрътьвникоу ЛОглаш 377.22 сподобльшеи сѧ слоужити свѧтомоу твоемоу жрътьвникоу ЛОглаш 382.4 слоужитель жрьтвьнкоу Служител на жертвеника, свещеник. ты сподобиль еси нас, смѣреных и недостойных рабь своих, быти слꙋжителѧ свѧтомоу твоемоу жрътьвникоу ЛОглаш 375.7 доуховьнꙑ жрьтвьнкъ Подразбира се евхаристията. Мы же въ цр͠кваⷯ слоужбы съврьшаеⷨ. и на д͠ховнѣⷨ жрьтьвницѣ с͠щенные гл͠ю трапеꙁы. и алны и стоеще. и въ с͠тльскꙋю ѻдежⷣоуѻблъени. не въ раꙁоренїе прѣⷣреⷱныимь, нь ьⷭтнѣиши твореще инь  ИМ 169v.27 прѣнебеснꙑ ( мꙑсльнꙑ) жрьтвьнкъ Наднебесен и мислен жертвеник, възнесен от Сина (Логоса) при сътворението на света, на който се извършва мирна жертва, чрезкоято небесните литургически свети духове непрестанно служат на Бога словесно идуховно; образ на този жертвеник е трапезата на Тайната вечеря. Ꙗко да чловѣколюбецъ богъ нашь, приемь их въ свѧтый и прѣнебесный и мыслъный свой жрътвникъ въ вонѧ благоѫханїа ЛЙЗ 301.6 sq Ꙗко да чловѣколюбець богь нашъ, приемь ѧ въ свѧтый и прѣнебесꙿ(ный) мысльный свой жрътꙿвникь въ вѡнѧ благоѫханїа,възꙿпослеть намь благод(ѣ)ть свѧтаго доуха СЙЗ 370.29 вꙿ воню благоꙋханїѧ доуховнагѡ, еже прїемъ во пренебесный твой жертвенникь Яков 316.24 Същата употреба и в ЛЙЗ 286.25 288.6 СЙЗ 357.9 ЛОглаш 377.13 386.2 Яков 307.11.