Речник на Патриарх Евтимий
жестокъ  
жестокъ -ꙑ прил (10) 1.. 1. Твърд, корав, суров. не по пѫти нѣкѡемъ ѻбынѣмъ. нѫ беꙁь пѫтїемъ въсѣъскы по пꙋстыⷯ и жестѡкыⷯ и неѻбыныⷯ мѣстѣⷯ ЙР 13.19 Къ симь и ѻдѣанїа и постел и пище доволно. таже и б͠жїаго соуда страхь въ оумѣ имѣе, жестокыми и досадителнымистрѣлами срⷣца хыщникѡⷨ и грабителмь оуꙗꙁвѣаше, тъще се въсѣхь въ б͠жїи страхьпривести Конст 436r.28 ꙗко еже ѡбратити сѧ и живꙋ быти емꙋ, иже седмьдесѧт седмицеѫ пращати братїам повелѣвый съгрѣшенїа, мѡгый ѡт жестокыхи неплодных каменей въздвигнѫти чѧдаа Авраамоу МЕ1-3 339.4 Същото значение и в ЙР 17.30 Конст 429r.19 Нед 609v.14 ЙП 200.9 I Никод 206.10. 2.. 2. Суров, коравосърдечен. Прѣємникоу же мⷱтелꙗ пришъⷣдшоу, и въꙁвѣщено ємоу бысть ꙗже ѻ с͠тѣи. оуѻлоусїан же тъи бѣ. моужь ꙗрь и жестоаиши.жестокꙿ бо нѣкыи бѣше и гоубитель Нед 608v.10, 608v.11