Речник на Патриарх Евтимий
градьць  
градьць м (2) Градче, градец, малко селище. Градъць оубо бѣше маль віꙁь именемь • єгоже съꙁда въ д͠ни свое манасїа цр͠ь іоудеискыи Конст 428 v .13. Бѣше въ нѣкоем градци, лежѫщом при горѣ Ливанꙿстѣй, презвитерь нѣкый, къ немоуже пръвый чловѣкъ мѣста оного прїиде нощїѧ II Никод 224.5