Речник на Патриарх Евтимий
горѣт  
горѣт -горѭ -горш (6) ) 1.. 1. Горя, запален съм. Сїа оубо Захарїи вънѧтръ ѡлтарѣ къ отроковици вѣщаѫщоу, съ свѣщами рѡдителїе и отрокѡвицѧ въцр(ъ)кви стоѫще и гѡрѧщѫѧ въсѧ въ рѫкоу тыѧ дръжѧще Мих 171.32 2.. 2. Прен. пламтя, обзет съм от дълбоко чувство. И бысть вьсь плѣнень вь любовь божїѫ, ꙗко єдинь ѡт сераїмь горѧ доухомь къ Господꙋ, богꙋ своемꙋ, итворѧ плодь, по истинномоу сторичьный, ꙗкоже дрѣво насажⷣенно прї истѡникѡⷯвѡдны ЙР 8.4 Ѻни же топлыимъ ꙋсръдїемъ и горѧщеѫ д͠шеѫ въсѣ въ сласть прїѧшѫ ЙР 24.12 3.. 3. Прич. сег. деят. като прил. горѧ, горѧщ [горꙑ, горѫщ] Горещ. мнѡгыимꙿ бѡ оусрьдїеⷨи горещею любовїю оу с͠тго събора сѣнь ꙗкоже мѡѵ̈си ѻнь великы въдроужати испросиль бѣше Конст 437 r .28. Ꙗко оубо божестъвныимь исплънꙿ сѧ желанїемь и горѧщеѫ раждеже сѧ вѣроѫ. не сътръпѣ на мнѡѕѣ сїе таити Филот 93.30 Вѣроѫ же горѧщеѫ раждег сѧ, въземь лѣвѫ рѫкѫ свѧтыѫ и на своемь положи оцѣ Филот 97.5