Речник на Патриарх Евтимий
алкат  
алкат -алѫ -алеш несв (3) Гладувам. древле въ поустыни одъжди маннѫ людемꙿи алѧщѧѧ исплъни благъ ЙР 13.5 нощїѫ и д(ь)нїѫ бож(ь)стъвныимь присѣдѧще храмѡмь, алчѧщих питаѫще и просѧщимь подаваѫще потрѣбнаа, Филот 80.24 и въ градь въшⷣьшене по мноѕѣ желаемое съ тъщанїемь искати наеше алющеи постеще и молеще се прилежо, и въсако твореще ѻ семьтъщанїе Конст 433v.13