Исторически речник
раꙁѹмѣват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
раꙁѹмѣватраꙁѹмѣваѭ, раꙁѹмѣваѫ, раꙁѹмѣваѧ, раꙁѹмѣваюраꙁѹмѣваш, раꙁѹмѣваеш, раꙁѹмѣваашраꙁѹмѣватъ, раꙁѹмѣваетъ, раꙁѹмѣваатъ, раꙁѹмѣвать, раꙁѹмѣваеть, раꙁѹмѣваать, раꙁѹмѣват, раꙁѹмѣвает, раꙁѹмѣваатраꙁѹмѣвамъ, раꙁѹмѣваемъ, раꙁѹмѣваамъ, раꙁѹмѣвамь, раꙁѹмѣваемь, раꙁѹмѣваамь, раꙁѹмѣвам, раꙁѹмѣваем, раꙁѹмѣваам, раꙁѹмѣвамо, раꙁѹмѣваемо, раꙁѹмѣваамораꙁѹмѣвате, раꙁѹмѣваете, раꙁѹмѣваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
раꙁѹмѣваѭтъ, раꙁѹмѣваѫтъ, раꙁѹмѣваѧтъ, раꙁѹмѣваютъ, раꙁѹмѣваѭть, раꙁѹмѣваѫть, раꙁѹмѣваѧть, раꙁѹмѣвають, раꙁѹмѣваѭт, раꙁѹмѣваѫт, раꙁѹмѣваѧт, раꙁѹмѣваютраꙁѹмѣвавѣ, раꙁѹмѣваевѣ, раꙁѹмѣваавѣраꙁѹмѣвата, раꙁѹмѣваета, раꙁѹмѣваатараꙁѹмѣвате, раꙁѹмѣваете, раꙁѹмѣваатераꙁѹмѣвараꙁѹмѣва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
раꙁѹмѣвамъ, раꙁѹмѣвамь, раꙁѹмѣвамраꙁѹмѣватераꙁѹмѣвавѣраꙁѹмѣватараꙁѹмѣвахъ, раꙁѹмѣвахь, раꙁѹмѣвахраꙁѹмѣва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
раꙁѹмѣвараꙁѹмѣвахомъ, раꙁѹмѣвахомь, раꙁѹмѣвахом, раꙁѹмѣвахмꙑраꙁѹмѣвастераꙁѹмѣвашѧ, раꙁѹмѣвашѫ, раꙁѹмѣваша, раꙁѹмѣваше, раꙁѹмѣвахѫраꙁѹмѣваховѣраꙁѹмѣваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
раꙁѹмѣвастераꙁѹмѣваахъ, раꙁѹмѣвахъ, раꙁѹмѣваахь, раꙁѹмѣвахь, раꙁѹмѣваах, раꙁѹмѣвахраꙁѹмѣвааше, раꙁѹмѣвашераꙁѹмѣвааше, раꙁѹмѣвашераꙁѹмѣваахомъ, раꙁѹмѣвахомъ, раꙁѹмѣваахомь, раꙁѹмѣвахомь, раꙁѹмѣваахом, раꙁѹмѣвахомраꙁѹмѣваашете, раꙁѹмѣвашете, раꙁѹмѣваасте, раꙁѹмѣвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
раꙁѹмѣваахѫ, раꙁѹмѣвахѫ, раꙁѹмѣваахѹ, раꙁѹмѣвахѹраꙁѹмѣвааховѣ, раꙁѹмѣваховѣраꙁѹмѣваашета, раꙁѹмѣвашета, раꙁѹмѣвааста, раꙁѹмѣвастараꙁѹмѣваашете, раꙁѹмѣвашете, раꙁѹмѣваасте, раꙁѹмѣвасте
раꙁѹмѣват -раꙁѹмѣваѭ -раꙁѹмѣваш несв 1. Разбирам, схващам, проумявам егда же ѹꙁьрте мръꙁость ꙁапѹстѣнѣ. реенѫѭ данломъ пркмь. стоѩштѫ на мѣстѣ. ꙇже ьтетъ да раꙁѹмѣваатъ М Мт 24.15 ЗI А СК а сѣаное на добрѣ ꙁем. сь естъ слꙑшѧ слово  раꙁѹмѣваѩ е М Мт 13.23 З вьсѣкъ же слꙑштъ словеса цсарествѣ. [!] ꙇ не раꙁѹмѣваатъ. прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его М Мт 13.19 З  прꙁъвавъ вьсь народъ глааше мъ. послѹшате мене вьс  раꙁѹмѣвате М Мк 7.14 З се поставьꙗѭ тꙙ дьньсь. не въ ѹреенъ дьнь раꙁѹмѣва. нъ вънѫ  прсно С 357.21 да тꙑ м просвѣтш ѹмъ. ꙇ срдьнѣ о. твоѣ раꙁѹмѣват. тво страхъ  трепетъ прсно вьнмат СЕ 79а 23 Мисля, имам предвид. градъ же слꙑшꙙ ветъхꙑ събора бес на  множьство раꙁѹмѣва. въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄. кто м стъ. акꙑ ніколже вдѣвъше благодѣтелꙗ С 322.26 2. Зная, познавам не ю л раꙁѹмѣваате. ѣко вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ М Мт 15.17 З соꙁъдавꙑ еднъ сца хъ. раꙁѹмѣваѩ вьсѣ дѣла їхъ СП 32.15 3. Прич. сег. деят. като същ. раꙁѹмѣваѩ м ед ὁ συνίων Този, който мисли, който се грижи за някого, нещо блаженъ раꙁѹмѣваѩ на ніща і на ѹбога. въ денъ лютъ ꙁбавітъ і гь СП 40.2 Срв. СЕ92а 3—4 не раꙁѹмѣваѩ ἀσυνϑετῶν [вар. ἀσυνετῶν] Този, който не разбира; този, който не проумява вдѣхъ не раꙁѹмѣваѭштѩ ї їстаахъ. ѣко словесъ твоїхъ не съхраншѩ СП 118.158 М З А СК СП СЕ С Гр νοέω συνίημι λαμβάνω ἐπιγιγνώσκω Вж. при раꙁѹмѣт Нвб