Терминологичен Речник
доброьсть
доброьсть
-ꙗ
ср
ет.
Благочестие
(
εὐσεβεία, ἡ
)
:
нꙑнѧ же доброьстꙗ радьма б͠лгодат мѹкꙑ ѹнꙗтъ съломленꙗ костьмъ съмьрть
ЙЕ Бог
237b 4 – 7
Син.
благоьсть
Сем. гн.
богъ,
благодѣство