Терминологичен Речник
гнѣвъ  
гнѣвъ -а м I. ет. Гняв, ярост (θυμός, ὁ), афект насочен срещу делата на нечестивите: желован же все прїсно къ б͠ѹ протѧжюще, а гнѣвъ на бж͠ѧ врагꙑ въорꙋжꙗюще ЙЕ Бог 328а 3 – 5 II. психол. Гняв (ὀργή, ἡ) чувство на силно раздразнение: мꙑсл раꙁдѣлꙗють сꙗ въ желане  гнѣвъ. нареть же сꙗ обьщьствомь бесловьсьнаꙗ асть дш͠  премьна  похотьна ЙЕ Бог 184a 6 Син. ꙗрость Сем. гн. врагъ, ꙁъло III. психол. 1. Гняв (θυμός, ὁ) – душевна сила, отнасяща се към неразумната способност на душата (беꙁмꙑсльно, τὸ ἄλογον), която слуша и се подчинява на разума: послѹшва...  препрающ сꙗ словесе ЙЕ Бог 184a 3 sq., наред с желанието желане, ἐπιθυμία ЙЕ Бог 184a 5: а послѹшьлваꙗ  препрающ сѧ словѹ рекъше мысл раꙁдѣлꙗють сꙗ въ желане  гнѣвъ ЙЕ Бог 184a 3 – 6 Тези две части (желанието и гневът) се обозначават общо като стремеж: хотѣнь (ὄρεξις) ЙЕ Бог 181a 5 sq. 2. Гняв (ὀργή, ἡ) – емоционална реакция на неприемане на онова, което не желаем, например на злото: гнѣвъ же  ѧрость отъ ꙁъл ненавсть  ѿвращенье небонъ  мы сѹпротвьнаꙗ ꙁволенаго не любѧще гнѣваемъ сѧ ЙЕ Бог . 97b 3 – 6 Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, желань, хотѣнь