Старобългарски речник
протвостат 
протвостат -протвостанѫ -протвостанеш св Възпротивя се, застана срещу някого или нещо не ꙋ до кръве протвостате къ грѣхꙋ, протвѧще сѧ, ꙇ ꙁабсте ꙋтѣшене. еже вⸯсѣмъ. ѣко сномь глетъ. снꙋ м(о) не прѣнемага. покаꙁанемь гнемь СЕ 25r 21 Изч СЕ Нвб Срв противостоя ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР