Старобългарски речник
осъпьнъ 
осъпьнъ -ꙑ прил брань осъпьнаꙗ Мор, зараза, епидемия да ꙁбавш г люд своѩ. ѡтъ глада трѫса [...] ведра бран осопънꙑѩ СЕ 8v 20 Изч СЕ осопънъ Вж. при осъпꙑ Нвб