Старобългарски речник
осладт 
осладт -ослаждѫ -осладш св Придам сладък вкус на нещо; подсладя (же) [...]комь твомь мосѣемь. съвѣтомь юдоносънааго жъꙁла. горесть водънѫѭ ослаждь. молмъ т сѧ прⷣѣ СЕ 10r 6—7 Изч СЕ Нвб осладя остар НГер ЕтМл Срв ослаждам ДА ослаждавам остар ВА