Старобългарски речник
окамент сѧ 
окамент сѧ -окаменѭ сѧ -окаменш сѧ св Ожесточа се, настроя се против някого или нещо [прен.] велемь мꙑшьцѩ твоеѩ да окамѩнѩтъ сѩ СП Песен 1, Изх 15.16 Изч СП Гр ἀπολίϑομαι Нвб окаменя ОА ВА ДА