Старобългарски речник
обарꙗт
обарꙗт
-обарꙗѭ
-обарꙗш
несв
сег
деят
същ
обарѣѩ
м
ед
ὁ καταλύων
Този, който разрушава, разваля
ꙇꙁде отде отъ мене. ѣко обарѣѩ кровъ въстокъ
СП
Песен 7, Ис 38.12
Изч
СП
обарѣт
Нвб
Срв
[съ]барям