Старобългарски речник

нежтъ

нежтъ -а м Нежит — зъл дух, който причинява болести; нежит — вид болест [?]; мигрена [?] нежтъ дѣше отъ ръмънаго морѣ  сърѣте с[ѹс]ѹ Altbgl, 113 ꙁаклнаѫ тѧ не[жте...] Altbgl, 113 [хо]дѧщѹ же нежтꙋ сър[ѣ]те ісъ і рее емѹ камо деш нежіте Altbgl, 123 рее емѹ нежтъ аꙁъ ідѫ въ лв[ѫ] главѫ моꙁга смръцатъ Altbgl, 123 Изч Altbgl нежітъ Нвб нежит ОА ВА РБЕ РРОДД ДА