Старобългарски речник

кашьлѣт

кашьлѣт -кашьлѭ -кашьл҄еш несв Кашлям, страдам от кашлица егда кашълетъ лвкъ то оманъ варвъше вь внѣ і а волнѣт. да еднѫ іспъетъ Изч ПДЛек кашълѣт Нвб кашлям ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА