Старобългарски речник
дѧснꙑ 
дѧснꙑ -ъ същ мн м Венци егда дꙙснꙑ гнꙑѭтъ. то ꙙбръно коренъе сътеръ насꙑпаіі Изч ПДЛек Нвб десни РБЕ ДА