Старобългарски речник
вꙑст 
вꙑст -вꙑшѫ -вꙑсш несв Възвисявам, издигам някого гь ѹбожтъ ꙇ богаттъ. съмѣрѣетъ ꙇ вꙑсітъ СП Песен 6, 1 Цар 2.7 Изч СП Гр ἀνυψόω вꙑсіт Нвб вися Срв [из]вися