Старобългарски речник
аꙁарнъ 
аꙁарнъ прил притеж ЛИ аꙁарна ѧдь οἱ περὶ τὸν ᾿Αζαρίαν Азария и неговата дружина, Азария и тези с него анћелъ же гнь сънде кѹпьно. съ аꙁарꙇноѭ ѩдѭ вь пещь СП Песен 9, Дан 3.49 Изч СП аꙁарꙇнъ