Старобългарски речник
дьнорожденъ
дьнорожденъ
-ꙑ
прил
В християнството — определение за Бог Син — единороден, единствен
же бо сътвор днорожденꙑ сꙑнъ бож. се тꙑ сътворш протвѫ слѣ сво. мрѹ сходата бꙑваѧ. себѣ намъ
С
423.13—14
Изч
С
Гр
μονογενής
днорожденъ
Нвб
единороден, еднороден
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
