Старобългарски речник
дносѫщь
дносѫщь
-ꙗ
ср
троьно дносѫщь
ἡ ὁμοούσιος Τριάς
Според християнския догмат за Светата Троица — единосъщие [единство на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух; единосъщна Троица
божьствьнї же отьц льсть облвъше. стінънѫѭ нераꙁдѣл҄ꙗмѫѭ вѣрѫ. дносѫштꙗ троънааго. вьсемѹ подъ сльньцѹ жвѫштїмꙿ. вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ. повѣдавъш коньстатнѹ цѣсарѹ. такожде вѣроват. акꙑ състольнкѹ сѫштѹ ѹставьню правꙑѧ вѣрꙑ
С
189.16
Изч
С
дносѫшт
Нвб
единосъщие
остар
ОА
ВА