Старобългарски речник
юговъ 
юговъ -ꙑ прил Който се отнася до южния вятър, до южняка акꙑ югъ вьꙁвѣꙗвъш благодѣть хрстосовѫ на прьво стьство прведе нетьлѣньꙗ. то топло вьꙁвѣꙗн югово.  невѣста цръкꙑ кь пѣтїхъ пѣт.  прꙁꙑваетъ глагол҄ѫшт. вьстан сѣвере  прд юже. провѣ градъ м. да потекѫтъ добрꙑѧ вон҄ꙙ С 349.13 Изч С Гр τοῦ νότου Нвб югов диал НТ НГер ЕтМл ДА юговит диал НГер БТР Срв южен ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР южав диал НГер