Старобългарски речник
ѹдьно
ѹдьно
нареч
Чудно, удивително
алеѯандръ глагола. то стъ ѹдно кнꙙже ꙗко ѹмрѣ пльтѭ. да не тъьѭ сдв (!) освѣттъ. нъ въ адѣ отрѣштъ болѣꙁн ѹмьръшмꙿ
С
155.17
Изч
С
ѹдно
Нвб
чудно
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
