Старобългарски речник
стт 
стт -щѫ -стш несв Чистя, очиствам [образно]  просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ.  стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ.  вьсѣко вꙑшен въꙁемьѭште сꙙ. на вѣдѣн бож С 280. 29 Очиствам от болест, излекувам. ѡле беꙁѹм.  аꙁъ вамъ прѣдамъ го. ꙁа то повѣждъ м ... прѣдаш ѹтелꙗ ... ꙁан҄е л недѫгꙑ сътвор т рѣшт. ꙁане л прокаженꙑѧ стт С 411.16 Изч С Гр καϑαίρω Нвб чистя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА