Старобългарски речник
црькъвщьнъ 
црькъвщьнъ -ꙑ прил Който се отнася до езически храм, до светилище [комтъ] ... вьшъдъ въ градъ въꙁскааше мѣстъ црькъвштънꙑхъ. ждеже стоꙗше капште аполоново С 220.20—21 Изч С Гр τῶν ναῶν црькъвштънъ Нвб Срв цръквище ср