Старобългарски речник
шестокрльнъ 
шестокрльнъ -ꙑ прил същ шестокрльн м мн τὰ ἑξαπτέρυγα Тези, които имат по шест крила, т.е. серафимите [един от деветте ангелски чина] блажѫ їѡсфа  нкодма ... бꙑсте прѣжде шесткрльнꙑхъ богѹ слѹꙁѣ С 458.6  покрꙑваѭтъ шестокрльн.  трепештѫтъ многоот. вдꙙште їсѹса въ пльт беꙁъ ою С 458.15 Изч С Вж. при шестокрлатъ Нвб