Старобългарски речник
шаропсател҄ь 
шаропсател҄ь -ꙗ м Художник, живописец ꙗко  добл҄ьства побраньскаꙗ. многашꙿд бо словопсател҄е.  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште С 83.9 Изч С Гр ζωγράφος Нвб Срв шар