Старобългарски речник
хѹлолюбвъ
хѹлолюбвъ
-ꙑ
прил
Който обича ругателството, хулата; ругателен, хулещ
вждъ ѧ несꙑтѫѭ любьве. т ѹмꙙ с хѹлол҄юбвꙑ ѹмъ ... да тꙑ въꙁлюбш ѧже вьꙁненавдѣ беꙁ ѹма
С
395.11
Изч
С
Калка от
гр
φιλολοίδορος
Нвб
Срв
хула
