Старобългарски речник
хрьст[ос]ъ 
хрьст[ос]ъ -а м 1. Помазаник, избраник не прікасате сѩ хръстѣхъ моіхъ СП 104.15 2. Помазаник [месиански титул на Исус, арам. me̔ših㈺, евр. māšiăh] дха стааго пеать боле просвѣщаетъ сѧ въ срц его. ꙇ въ помꙑшленьхъ. ꙁнаменемь крста хрса твоего СЕ 23b 11 бже ... посѣт раба твоего. нарцаѭщааго мѧ ха твоего СЕ 25а 20 бже ... вьꙁдвгн  отъ одра грѣховънааго. ꙇ ѹстро  въ стѫѭ црквь твоѭ ... славѧща съ вꙿсѣм людьм твом. ꙇмѧ ха твоего СЕ 25b 14 Месия. ꙇ бѣаше емѹ отъвѣщано дхмь стꙑмь. не вдѣт съмрът прѣжде даже вдтъ ха гнѣ М Лк 2.26 З А СК 3. Като ЛИ — Христос [Исус Христос] хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть. ѿ҇вѣⷮ҇. хранѭ ха раⷣ҇ СЕ 87а 15 ꙁбав нꙑ. отъ напасте нашхъ мат ха ба. рождьшѣ вꙿсѣмъ творьца СЕ 84b 11 повѣжд намъ хе. кто естъ бвꙑ тѧ. стоѣвꙑ на сѫдщ мѫмъ СЕ 48а 20 глагола павьлъ. ꙁлѣꙁеш л. л дѫ къ хрістосѹ.  горе тебѣ матъ сътворт. похѹл же  хрстоса сверѣпꙑ тъ бѣсъ вьпѧ С 172.22—23, 24 алеѯандръ рее лютам мѫкам ѹмърѫ отъ хрістоса. аште тебѣ послѹшавъ пожьрѫ бѣсомъ нестꙑмъ С 156.14 нагъ ꙁдохъ  рѣва матере моѧ. нагъ подѫ облѣц мꙙ хрьсте. нетьлѣньнѫѭ твоѭ одеждѫѭ С 64.14—15 она же рее ... елко бо кь хрьстѹ вѣрѹѫтъ. смѣѫтъ сѧ вь радост вѣьнѣ С 131.16 кръстꙗнъ л с ... е ... коѧ црькъве. отъвѣшта съборьнѣ не бо стъ на отъ хръста С 132.8 сѹсъ [сѹ] хрьст[ос]ъ [хрстосъ] ᾿Ιησοῦς Χριστός Исус Христос — според църковното учение основател на християнството. Съгласно евангелската традиция роден във Витлеем от Мария Богородица, жена на дърводелеца Йосиф. Проповядвал в Палестина и предал учението си на 12 ученици — апостоли. Разпънат на кръст от римският наместник Пилат Понтийски [ок. 30 г. от н.е.] полемѡнъ рее кого бога ьтеш. савна рее вьседръжтелꙗ. же сътвор небо  ꙁемьѭ.  вьсѣхъ насъ. гоже поꙁнахомъ слова го рад. сѹ хръстоса С 132.26 стꙑ ... ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса. въложвъ вь тр десꙙт кръагъ.  ѹтврьдвъ  съвꙙꙁа  пеатьлѣ словомъ С 45.9 алеѯандръ рее. аꙁъ не бѣшѫ сꙙ. нъ боѭ сꙙ бога  того сна сѹса хрстоса С 157.11 г їсу хрьсте слава тебѣ ꙗко сътвор съ мноѭ. недостонꙑмъ свомъ рабомъ С 154.29 вѣньцꙙ полѹмъ вьс. отъ мъꙁдодавьца бога.  га нашего їсѹ хръста С 63.27 блаженꙑ богъ. же дꙿноꙙдааго сна свого сѹ хрьста посълавꙑ.  тѣмъ сꙙ прмрвъ съ нам С 109.22 надеждѫ мамъ къ богѹ свомꙋ їсу хръстѹ. ꙗко моштенъ стъ отъ мѫкъ ... ꙁбавт мене С 153.13 лъжь [лъжь] хрьстъ ψευδόχριστος Този, който се представя за Христос; лъжехрист въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц.  дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ  ѹдеса. ѣко прѣльстт. аште естъ въꙁможъно ꙁбъранꙑѩ М Мт 24.24 З, А, СК. Срв.Мк 13.22 М З хрьстоса [хрстоса] носѧ Χριστοφόρος Който е изпълнен с вяра в Христос [образно] сего дѣлꙗ нꙑнꙗѹ въ глѫбнѣ нераꙁѹмьꙗ плаваахѫ. роꙁвѣ лко хъ могѫтъ хрстоса носꙙштааго корабьꙗ дрьжат сꙙ гонеꙁнѫтъ. а ꙁьл морьскоѭ съмрьтѭ вь невѣрьствѣ погꙑбнѫтꙿ С 401.5 хрьстоса ѹбьн҄ь χριστοκτονία Убийството на Исус Христос то бо старѣшнꙑ жьрьцемъ.  кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁбѣсшꙙ С 340.17 М З А СК Б Е СП СС СЕ К С Р МЛ БН И От гр χριστός, Χριστός Превежда и гр. Kύριος, Θεός, Δεσπότης, Σωτήρ хръстосъ хрістосъ хръстъ Нвб Христо м ЛИ Христоз м ЛИ Хриска ж ЛИ Христаки м ЛИ Христов ФИ Христовски ФИ Христа ж ЛИ Христан м ЛИ Христоско м ЛИ Христана ж ЛИ Христина ж ЛИ Христен м ЛИ Христена ж ЛИ Христозов ФИ Христович ФИ СтИл,РЛФИ