Старобългарски речник
х
х
I. Буквен знак. Двадесет и четвъртата буква от стб. азбука, назовавана хѣръ; в глаг. ⱈ, в кир. х; в нвб. звук
х
II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱈ҃, х҃ = 600, DC
В състава на сл. числ.
мⷺца юⷧ҇ е҃ꙇ҃ сьнмъ стъхъ оць ꙇⷤе въ халкдонѣ. х҃ ћ҃. ⷳ҇ д҃ꙇ҃ сепⷠ҇тѧ
А
150 b 27
А