Старобългарски речник

ѹенца

ѹенца -ѧ ж Ученичка, последователка неⷣ҇ в҃ в нѭⷤ҇ бъⷡ҇еⷮ҇ памѧⷮ҇ осіфѹ ꙇже ѿ арімаѳеѩ.  магдалън  проⷨ ѹенцаⷨ гнѣм А 11c 11 Изч А Нвб ученица остар ВА НГер ученичка ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР