Старобългарски речник
ѹцѣсарт сѧ 
ѹцѣсарт сѧ -ѹцѣсарѭ сѧ -ѹцѣсарш сѧ св Възцаря се [образно] еуга же прѣстѫпт адама сътворла. ꙁде отъреене на обою.  ѹцѣсар сꙙ сьмрьть отъ адама до мосеа С 482.18 Изч С Гр βασιλεύω Нвб Срв [въз]царя се ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ