Старобългарски речник
ѹтѧжьт 
ѹтѧжьт -ѹтѧжьѫ -ѹтѧжьш св Утежня, обременя [образно] не сце бо брата ѹбꙑвъ канъ оскврьн ꙁемьѭ ... н сце ѹтꙙжъла ѭ кръвь ꙁахарна. лꙿма ждове неьст се велко сътворшꙙ С 485.12—13 Изч С Гр βαρέω ѹтꙙжът Нвб Срв утежня ОА ВА ДА