Старобългарски речник
ѹтѧжт 
ѹтѧжт -ѹтѧжѫ -ѹтѧжш св Обременя, затисна, притисна с тежестта си [образно] не сце бо брата ѹбꙑвъ канъ оскврьн ꙁемьѭ. н сце ѹтꙙжлъ ꙁемьѭ стлъпотворен споловъ. н сце оскврьншꙙ ѧ неправꙿдосътворенмъ содомьꙗне С 485.9 Изч С Гр βαρέω ѹтꙙжт Нвб утежня ОА ВА ДА Срв отежня