Старобългарски речник
ѹтонѫт 
ѹтонѫт -ѹтонѫ -ѹтонеш св Потъна, удавя се рее мъ дѣте. он же шедъше дѫ въ свнѩ. ꙇ абье ѹстръм сѧ стадо вьсе по брѣгѹ въ море. ꙇ ѹтопѫ въ водахъ М Мт 8.32 Изч М З А Гр ἀποϑνῄσκω Нвб утъна, утъвам ОА Дюв ЕтМл утона диал ДА