Старобългарски речник
ѹобдѣт 
ѹобдѣт -ѹобждѫ -ѹобдш св Ощетя, нанеса вреда на някого, измамя ставъ же ꙁакьхе рее къ гю. се полъ мѣніѣ моего г. дамъ ніштімъ.  аще есмъ кого імъ ѹобідѣлъ. въꙁвраштѫ седморіцеѭ А Лк 19.8 Изч А Гр συκοφαντέω ѹобідѣт Нвб Срв обидя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА