Старобългарски речник
ѹнꙑн҄ень 
ѹнꙑн҄ень -ꙗ ср Униние, печал навꙙште же прѣдъ сънъмъ молтвꙑ творꙗше.  кън҄гꙑ потааше. то бо мѹ бѣаше тъьѭ ѹнꙑн҄еню въсхлаштеню (!). теен же го молтва непрѣстанна. а къ богѹ любꙑ беꙁ мѣрꙑ С 274.29 Изч С Гр ἀκηδία ѹнꙑн҄ен Вж. при ѹнꙑнь Нвб