Старобългарски речник
ѹмѧкнѫт 
ѹмѧкнѫт -ѹмѧкнѫ -ѹмѧкнеш св Омекна, размекна се, стана мек [образно] раꙁдѣлішѩ сѩ отъ гнѣва ліца его. ї прібліжішѩ сѩ срдца іхъ. ѹмѩкнѫшѩ словеса іхъ пае олѣа.  та сѫтъ стрѣлꙑ СП 54.22 Изч СП Гр ἁπαλύνομαι ѹмѩкнѫт Нвб Срв омекна ОА ЕтМл БТР АР