Старобългарски речник
ѹмрьть 
ѹмрьть -ꙗ ср Смърт, кончина  бѣ тѹ до ꙋмрьтꙗ родова. да събѫдетъ с рееное отъ га. проⷦ҇мъ глѫщемъ. отъ егупта въꙁъвахъ снъ моі СК Мт 2.15Б  съ прлежꙿноѭ молтвоѭ мол сꙙ мѹ. по ѹмрьт го. погрет  вь н҄емъ С 531.29 Изч СК Б С Гр τελευτή κοίμησις ѹмрьт ꙋмрьт Нвб умрътие ’умиране, смърт’ диал НГер ДА