Старобългарски речник
ѹготовт сѧ 
ѹготовт сѧ -ѹготовлѭ сѧ -ѹготовш сѧ св 1. Приготвя се, подготвя се за нещо аще бо въ стнѫ по немь ꙁволлъ ес ꙇт. ꙇ не лъжеѭ нарееш сѧ ѹенкъ его. любш бꙑт. ѹготовт сѧ отъселѣ. не на поко. н на пщѭ СЕ 90а 15 вънеꙁаапъ прстѫпвъ стꙑ кононъ. покаꙁа сꙙ мъ вь томь градѣ.  вдѣвъ ѧ въорѫжьшꙙ сꙙ  ѹготовьшꙙ сꙙ. на прѣдьлежꙙштаꙗ неьстꙗ. свомъ мъ ѧꙁꙑкомъ въскра глаголꙙ С 26.26 2. За тленни останки — възстановя предишния си облик, подготвя се за възкресение ѡпона црквьнаа раꙁдъра сѧ. гроб отврѣсѧ сѧ. тѣлеса мрътвꙑмъ ѹготовшѧ сѧ. егоже сотьнкъ ѹжасе сѧ СЕ 51а 3—4 Изч СЕ С Гр ἑτοιμάζομαι ἑτοίμως ἔχω τὴν ὁρμήν Вж. при ѹготоват Нвб