Старобългарски речник
ѹглѫбт сѧ 
ѹглѫбт сѧ -ѹглѫблѭ сѧ -ѹглѫбш сѧ св Задълбоча се, вглъбя се, стана по–проникновен [прен.] ѣко въꙁвелішѩ сѩ дѣла твоѣ гі. ѕѣло ѹглѫбішѩ сѩ помꙑшленіѣ твоѣ СП 91.6 Изч СП Гр βαϑύνομαι ѹглѫбіт сѩ Вж. при ѹглѫбт Нвб