Старобългарски речник
ѹбѹдт 
ѹбѹдт -ѹбѹждѫ -ѹбѹдш св Събудя, разбудя някого лаꙁарь дрѹгъ нашъ ѹсьпе нъ дѫ ѹбѹдтъ го С 314.10 Изч С Гр ἐξυπνίζω Нвб Срв [съ]будя, [раз]будя, [про]будя