Старобългарски речник
ѹалер 
ѹалер -ꙗ м ЛИ 1. Валерий — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена ... курїл. ѹалер. клавді С 69.13 2. Публий Лициний Валериан [род. 193 г.] — римският император Цезар Публий Лициний Валериан Август [253—260 г.] мѫена же бꙑвъша свꙙтаꙗ. терент  афрканъ. маѯмъ же  помп.  дрѹжна хъ пр црѹ  томтелю. дека.  ѹалера С 185.17—18 Изч С Гр Οὐαλέριος Нвб Срв Валерий ЛИ Валерия ж ЛИ СтИл,РЛФИ