Старобългарски речник

туровъ

туровъ прил притеж МИ Тирски, който е от финикийския град Тир ї дъщі тѵрова съ дарꙑ. лцю твоемѹ помолѩтъ сѩ богаті людье СП 44.13 Изч СП Гр [τῆς] Τύρου тѵровъ