Старобългарски речник
тѣшт 
тѣшт -тѣшѫ -тѣшш несв 1. Теша, утешавам воле же ьто сътворлъ тъгда владꙑка тъ. лютъ бо бѣаше  раꙁлѫенъ. ово ласканмꙿ тѣшааше. ово же хотѣаше съвратт прѣштен С 86.25 2. Усмирявам, укротявам, вразумявам наꙙ отъштштат  съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькве. строѧштмъ обо ѭ не дадꙑ лѣпааго творт промꙑшлꙗꙗ ...  ѹставомъ ѹтврьждено раꙁарꙗѧ.  многашт молмъ.  словесꙑ бож тѣшмъ. гор покаꙁааше сꙙ С 281.30 Изч С Гр ὑπέρχομαι νουϑετέω Нвб теша ОА ВА ЕтМл БТР