Старобългарски речник
тѹлъ 
тѹлъ -а м Чанта за стрели, стрелник, колчан ѣко се грѣшъніці налѩшѩ лѫкь. ѹготовашѩ стрѣлꙑ въ тѹлѣ СП 10.2 Изч СП Гр φαρέτρα Нвб Срв тул диал остар ВА НТ Дюв НГер БТР АР ДА