Старобългарски речник
трѫбт 
трѫбт -трѫблѭ -трѫбш несв За тръба — издавам звук, тръбя ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат С 206.23 Изч С Гр ἠχέω Нвб тръбя ОА ВА Дюв НГер БТР АР