Старобългарски речник
тршьд 
тршьд нареч Три пъти како блаженъ петръ ... же клюꙙ небесьнꙑѧ отъ га прмъ ... не дꙿноѭ  дꙿвашд. нъ  тршꙿд го отъвръгъ сꙙ С 526. 26—27 помол сѧ вееръ трщ. прѣжде прѣданѣ своего СЕ 46b 25 то нощ до кѹрѣ въспѣтѣ. трщ отвръже сѧ. премꙑ покаане СЕ 48b 1—2 Изч СЕ С Гр τρίτον тршꙿд трщ Нвб Срв трижди, триж остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА