Старобългарски речник

тожде

тожде нареч Тук, в този случай да л тожде невѣстѭ реено стъ толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ С 379.17 Изч С Гр ἔνϑα Нвб Ø